КОМЕНТАР по " Момичето с окъсаната книга"

Привет! 
Първия си пост ще започна  с едно стихотворение, което винаги ме е вдъхновявало.
За моя огромна жалост не знам кой е авторът, но просто не мога да се сдържа да ви го постна. 
 

Момичето с окъсаната книга
То беше винаги само -
момичето с окъсаната книга,
не мърдаше от мястото си там
и никога не си отиваше.

То нищичко не казваше, мълчеше
и само книгата прелистваше,
от стройните й редове четеше...
как тихо и щастливо се усмихваше.

С живителния дъх на страст и обич,
през времената оцеляваше и тя,
героите - магия, зла прокоба
превръщаха в добро, дори смъртта...

Как страх я беше от живота,
на тях бе благодарна за това,
че истинското,чистото,доброто
я пазеха от тежка самота.

Те бяха нейни и на бъдещето,
в книгата й нямаше омраза,
а хората тъй лъжеха и лъжеха...
Лъжата, злобата, зараза!

Момичето с романа - там си беше.
"Как?" - чудеха се - „... си изкарва хляба?"
Потърсиш ли я с поглед - там стоеше...
Чете ли тя чете... А беше сляпа!

Такаааа... това прекрасно стихотворение ни пренася в света на книгите. Всички любители на книгите знаят, че измисленият свят с дракони, вампири, смели герои и красиви девойки e много по-добър от реалността. Свят, където доброто побеждава. А истинският живот е в контраст с всичко това - там хората лъжат и лъжат... Не мога да не се съглася с абсолютно всичко. В няколко редчета е показана реалността, където властва тъмното, лошото.. И единствените чисти хора са четящите, интелигентните. Живеем в свят, където 90% от подрастващите слушат Азис и не са прелиствали книга от години. Без книги, които да обогатят духовността им, това ще си остане така. И за да не разтягам локуми, стигам до края. Последното четиристишие оставям на вашето въображение...Мистерия, а? "Чете ли тя чете... А беше сляпа! "
Надявам се, че сте харесали поста ми! Не забравяйте да следите блога и оставете коментарче долу! До скоро! :)